20 години – устойчивост, иновация и любов!

Веселина Радкова, Основател

Преди двадесет години след достатъчен опит в учителствуването, публикувала няколко професионални статии, издала поредица от учебни помагала, одобрени от МОН, почувствах, че има какво да споделя с другите и да обучавам по начин, по който децата да обичат да учат. И тогава, и сега, обществото слушаме и правим реформа след реформа в образованието… А това е толкова изморително и излишно!

Обучението изисква най-вече любов и доверие! И чуваемост…. към децата!

Децата винаги са имали нужда най-вече от това. Тогава си представих, че мога да създам такава среда за учене, в която децата да са радостни и щастливи, и да останат влюбени в детството си. И така започнах. Започнах да правя това, което обичам най-много, и което винаги съм искала! Получих пълна подкрепа от семейството си, а децата ми още тогава бяха въвлечени в тази мисия, без да го осъзнаваме.

Името „Светлина” дойде „продиктувано“ от българските традиции, от богатството на нашия език и силата на духовността ни. Мило ми е, че днес толкова много млади родители го припознават в домовете си и чрез работата на нашия екип заедно утвърждаваме българските ценности. „Светлина“ е нещо повече от име, „Светлина” е енергия за утвърждаване на здрави, цялостни, пълноценни, успешни, креативни и щастливи български деца.

Гордост за мен днес е изобилието от толкова много услуги, подкрепящи днешните родители през цялата година. Професионализъм в обучението означава също грижа за всички участници в този процес, особено в нашия непрекъснато променящ се на бързи обороти век. Спомням си думите на професора ми по философия, който казваше, че ще бъдем добри учители, ако нашите ученици печелят олимпиади, но ще бъдем изключителни учители, ако учениците ни създават доброта и красота по света.

Може би точно тази визия за крайния резултат ни различава от всички останали.  Когато става въпрос за деца – всичко е важно! И то в неговата цялост, а не на парчета. Няма как да се интересуваме само от интелектуалния успех на детето, а да загърбваме емоционалния му свят. Или да акцентираме и експлоатираме негов талант, без да даваме „въздух“ за личното му пространство  и още много такива примери. Всеки ден, всяка година, у всяко дете.

За съжаление масовата образователна практика у нас продължава да бъде изключително фрагментирана, а и учителите са обучени да обучават така. Затова още в самото начало при нас акцент имаше психологическата подготовка на екипа – всички хора, докосващи се до децата. Днес вече имаме опит и активно променяме емоционалната и околна среда с мекота и стил на взаимно доверие. В тази връзка изключителнна ценност на компанията е нашия млад и вдъхновен екип. Това са не просто хора експерти, а приятели на децата, разбиращи и подпомагащи родителите, всеки един имащ и лична социална мисия.

Вярвам, че в следващите 20 години не просто ще се гордеем със сътвореното от нашите деца в различни области на науката, изкуствата и икономиката, спорта, а ще се радваме и на водените от тях социални инициативи у нас и извън страната. Вярвам, че учейки ги на осъзнатост, емпатия, екипност и доброта, те ще могат да създадат щастливи семейства в баланс и хармония, в любов и светлина!

Поглед към бъдещето. Бъдеще в „Светлина”

Магдалена Димитрова, Оперативен мениджър

Какво е образованието, ако не мост към бъдещето. Образованието е шансът на децата, а те са всичко онова, което ще бъде след 10, 20 и 30 години. Именно и заради това винаги съм си задавала въпроса защо тогава учим децата на неща, които дори сега не са им нужни, а какво остава за след 10 години.

„Светлина” за мен е две неща. Едното е посока, ориентирана към бъдещето, към онова, което можем да дадем на децата сега и което ще им донесе устойчива стойност утре. А второто… то е да дадеш тези неща по начина, по който другата страна ще има интерес да ги вземе. При децата това винаги е чрез играта, чрез забавата, чрез удоволствието, а не чрез наказанието от оценката.

Скоро присъствах на международна конференция, на която се изтъкнаха тенденциите на образованието на бъдещето. И с гордост установих, че натам с екипа на „Светлина” вървим от години и продължаваме все по-уверено:

• Нужда от нов вид оценяване – вместо оценяване, истинската обратна връзка, която е процесът към по-ясно разбиране. Да имаш яснота какво ученикът разбира и не разбира, и именно оттам да продължиш обучението му. Това е ролята на учителят на бъдещето. Възможността ученикът да бъде чут на всяка крачка от обучителния процес води до нарастващо любопитство, не просто налагано отвън задължение за учене.
• Академичните знания да бъдат заменени от друго вид съдържание – Достъпът до информация нараства, а оттам и нуждата от академични стандарти се променя. Към 2019 г. много ученици имат статута на отличници, но въпреки това не могат да анализират и използват информацията по иновативен и практичен начин. Това е значителен провал на образователната система. Имаме нужда от нов подход към въпросите Защо? Как? С кого?. Началното училище трябва да еволюира – модерните ученици да консумират, оценяват и интегрират постоянно променящата се информация. Към 2019 г. повечето начални училища са просто умалени гимназии, ориентирани към четене, писане, математика и науки. Необходимо е изменение, което да срещне нуждите на съвременния свят. Критично мислене, подреждане на фактите от реалността, сравнение на основи чрез логика – това са нуждите, които все повече ще липсват в обществото, та дори и това общество на отличници.
• Индивидуализираното обучение променя начина, по който разглеждаме програмите – индивидуализираното обучение е не просто начин за разнообразяване на съдържанието, а по-скоро „точно на време”, „точно количество” и „точно за мен”  обучителни ресурси. Време е за обучителни „плейлисти” – онова, което ще ме придвижи най-бързо и най-лесно напред в обучителния ми процес.
• Сертификатите да бъдат заменени от онлайн брандинг на ученика/учителя – хората все повече търсят начини да брандират себе си, така както компаниите се брандират от векове. Човешка идентичност базирана на репутация, портфолио и база данни, събирани през години, представени по съвременен, визуален, леснодостъпен отвсякъде, интерактивен начин.
• Нови, различни причини да ходим на училище – с нарастването на достъпността до информация, ходенето на училище вече няма да е повод за нови знания, а по-скоро място, където хипер-независимият ученик търси да разбере влиянието на средата върху него, както и неговото влияние върху света. Времето, в което ходим на училище, за да имаме работа, отминава и е подменено с критично учене и възможности за развиващо общуване. Идеята с кого правиш интеракция ще става все по-важна от това, което учиш. Училището се превръща в органична форма на общност /реална или дигитална/, където знанието се трупа чрез обмена на членовете и осигурява значителни възможности за натрупване на знания, умения и опит.
• Mindfulness или умението за постигане на определено състояние на ума – в забързания свят, в който живеем, все още умът няма умението да се справи със скоростта, която му поставяме ежедневно. Това води, както у възрастните/учителите/, така и у децата до разнообразни форми на неразположение – депресии, нервност, стрес, реактивност. Създаването на условия за натрупване на тези умения в обучителния процес подобрява менталното, емоционалното, социалното и физическото здраве, намалява лошото поведение, подобрява съня и самостойността на ученика.
• Емоционална интелигентност наравно с интелектуална и социална интелигентност – имайки предвид, че бъдещето е ориентирано към все повече навлизане на технологиите, автоматизацията и роботизацията, EQ е основен фактор, който ще ни определи като хора и общество. Основни елементи на EQ в образованието са самостойност, емоционален контрол, вътрешна мотивация, емпатия и умение за създаване на междуличностни отношения.
• Дигитални компетенции – предвид все по-навлизащите технологии в ежедневието на човек, наличието на дигитални компетенции вече не е предимство, а задължителен инструмент за развитието и успеха на всеки човек, наред с умението да комуникираме на чужд език.